9 неща, които децентрализацията ще промени

‍1. Публичните средства ще се харчат близо до хората.

Това е европейският модел на управление на публичния ресурс. Парите да се разходват максимално близо до местните общности, най-малкото защото никой не познава  проблемите и нуждите на жителите на някоя община по-добре от самите тях. И тук е моментът да вметна, че има добри европейски практики, които предполагат местните общности да имат реални механизми за контрол на разходването на публичния ресурс.

2. Край на зависимостта на кметове от централна власт.

Ако се реализира истинска децентрализация в България, кметовете няма да бъдат принудени по никакъв начин да висят по коридорите на министерствата, за да чакат благословията на някой министър за едни пари. Съгласете се, че е недопустимо централната власт да решава проблемите на хората по градове и села в страната.  

3. Кметовете ще работят за да изкарат и решат в какво да инвестират парите на общината, а не за да ги измолят от някого и изхарчат за каквото са им дадени.

В момента практически кметовете в страната не се занимават с това как да изкарат едни пари и в какво да ги инвестират, а се занимават с това да установят контакт с централната власт, от която да получат целево средства, които да изхарчат за каквото са им дадени. Като кметовете не носят никаква вина за това. Моделът в страната в момента е такъв. Дори активните кметове, които имат желание да иновират, нямат почти никакви реални механизми, за да направят общината им привлекателна.

4. Конкуриращи се общини.

Конкуренцията ражда качествен продукт и е основна движеща сила за развитието на икономиката. И толкоз по въпроса. Когато общините имат възможност да определят сами финансовата политика на общината на такова ниво, което би довело до миграция на фирми в страната, точно тогава може да заключим, че общините се конкурират. С малки изключения/транспортни фирми и др./, в момента в България не е познат процес по миграция на фирми. Не, фирмите не обичат да им вдигат местните данъци и такси, но те(данъците) формират твърда малка част от данъците, които плащат като цяло към държавата (по-малко от 5% от средствата за данъци на фирмите отиват към местния бюджет, а останалите отиват към централния). Затова и не се забелязва миграция на фирми в България, а точно обратното – общините с най-много фирми на територията имат най-високи местни данъци и такси. Просто кметовете припознават това като единствения инструмент да увеличат собствените си приходи.

5. Коренна промяна в модела на провеждане на местни избори в страната.

Един журналист онзи ден ме попита какво мисля за „практичния вот“ в Пловдив. Имаше предвид хората, които гласуват винаги за кандидат за кмет, който е от управляващата партия в момента. Това е процес, който наблюдаваме от 25 години в България. Той е функция изцяло на силно централизираната ни страна. Той е функция и на реалностите, че когато кметът не е от управляващата партия в страна, той бива политически унищожаван, като не получава и стотинка за общината си. Това ще бъде променено. Кампанията вече няма да се изгражда върху образа на национални политици, а върху способностите на кандидатите да търсят, намират, предлагат и прилагат работещи решения на съществуващи проблеми. Т.е. управленци и лидери в истинския смисъл на думата. А не хора, които са близки до партийните централи и ще могат да целунат пръстена на нечий министър по-бързо от някой друг кмет.

6. Край на абсурдния дисбаланс „задължения => ресурси“, с който се сблъсква всяка община.

В момента в България централната власт непрестанно прехвърля задължения и отговорности на кметовете в страната, но не и ресурси за тяхното изпълнение. Под ресурси визирам 3 неща - конкретни права върху собственост, законови права и механизми за управление, финансов ресурс.

И един прост пример, с който ще обясня всичко по-горе:  аз съм избран за домоуправител на входа. И имам бюджет за почистване от 20 лева на седмица. Осигурявам почистването на входа, но всеки следващ месец етажната собственост ми възлага нещо ново – да започнем да мием и гаражите, после да мием и прозорците, накрая дори ме кара да поддържам и асансьора. И всичко това отново за 20 лв. Т.е. етажната собственост ми вменява непрестанно задължения и отговорности. Но едновременно с това не ми дава:

- Повече пари – това е "финансов ресурс" за общините;

- Да се разпоредя с рекламите върху фасадата, така че да намеря начин да си изпълня задълженията –  това са „конкретни права върху собственост“ ;

Това е класически пример, който брилянтно илюстрира ситуацията с това как на кметовете им се прехвърлят непрестанно нови задължения, а не им се дава ресурс да ги изпълнят. Къде отива ресурсът, който етажната собственост генерира, това вече е друг въпрос.

7. Рязко намаляване на административния апарат на централно равнище.

Съвсем логично, административният апарат на централно ниво, при добра воля, ще бъде значително намален, защото оперативната работа ще се пренесе на територията на общините в страната.

8. Чувствително занижаване на риска от провеждане мащабни корупционни сделки.

Когато публичният ресурс не зависи само от няколко човека в централната власт, а от кметове, общински съвети, местни общности и няколко човека в централната власт, точно тогава рискът от провеждане на мащабни корупционни афери е силно занижен, поради простата логика, че парите не са в ръцете на 3-ма човека, а в на 333-ма.

9. Финансово стабилни общини.

Тук разговорът е за финансовите корекции и други мащабни инвестиции. Далеч съм от мисълта, че когато средства от данък печалба полетят към общините, последните ще бъдат стабилизирани. Но при кадърно управление, градоначалниците ще могат да калкулират и предвидят покриване на евентуални загуби или финансови корекции по проекти. Към момента това не е така. Има общини, които са във финансов колапс, защото имат задължения към фирми или управляващи органи на стойност по-голяма от бюджета на общината. Пред каква дилема е бил изправен този кмет, когато е кандидатствал? Да не направя канализация на населението ми, за да не дестабилизирам финансово общината или да направя канализация с риск да бъда санкциониран финансово и да изпадна в тежка ситуация? Защо се налагат финансови корекции е отделен разговор, но във всички случаи общините трябва да могат да отреагират в такава ситуация, а не да бъдат подчинявани отново да се молят на някой министър за целеви средства или опрощаване.

Завършвам с това, което започнах. И деветте точки ще послужат за „осигуряване на качествени публични услуги, които отговарят на реалните потребности на гражданите“.