Градският транспорт в Пловдив е хроничен проблем, който трябва да бъде разглеждан преди всичко от експертна гледна точка, а после от политическа. Пловдивчани имат право да знаят къде за 10 години потънаха над 100 млн. лв. За да може този въпрос за бъде разрешен, трябва точна диагноза.
Проблемите
1. Унищожаването на общинското предприятие. Нека започнем с най-стария и вероятно един от най-дълбоките проблеми. Преди години унищожиха общинското предприятие „градски транспорт“. И по-важното – след това не създадоха ново. Чрез тези действия, Пловдив изпусна възможността да модернизира автопарка си по модела на Бургас. Липсата на общинско предприятие дефакто доведе до невъзможност ние да кандидатстваме за десетки милиони европари. И тук можем да се връщаме назад и да се търсят отговори защо бе разсипано това общинско предприятие, но следва да попитаме сегашната власт защо не създаде ново? И доколкото по този въпрос разговорът е експертен, той неизменно в един момент се превръща в политически, тъй като се нуждаем от отговори. Струва ми се, че няма нито един пловдивчанин, който да намира разумно обяснение в тези действия. Статуквото в града се бие за щяло и нещяло пред хората, но за важните въпроси мълчат. През тази тема прозира икономическата коалиция на всички управлявали до момента града ни – те са напълно единни в действията си;
2. Пари за консултанти безкрай. Като започнете от 2009 г. насам и свършите до ден днешен, общината е сключвала поредица от договори:
- През 2009 г. възлага изготвяне на проект за развитие на транспорта за 58 000 лв.
- После МРРБ възлага на гръцки консорциум разработка на апликационна форма за големи проект на стойност 461 000 лв.
- В рамките на големи транспортен проект за дадени още 659 000 лв. за нова транспортна схема.
- През 2012 г. общината възлага изготвяне на генерален план за организация и движение на стойност 141600 лв.
- Сега е обявена нова поръчка за същия план на стойност 72 000 лв.
Отричането на разработване на стратегически документи би било погрешно. Трябва да има такива, трябва да се работи с разум и визия. Въпросът е те да не се превръщат в механизъм за източване на пари, какъвто вкус остава тук в този случай.
3. Провалът на големия транспортен проект. Много съм писал по тази тема. Цялото статукво в града мълчеше, докато не разкрихме истината. И до днес водим тази битка с конкретно политическо действие – съдим общината да разкрие „секретните“ документи, които отказва да предостави на пловдивчани. Очакваме всеки момент да я осъдим.
Всички пловдивчани са виждали металните календари по спирките за 16 млн. лв. Всички пловдивчани са виждали неработещи машини за електронно таксуване. А както казахме преди година, всичко е разплатено на изпълнителя в нарушение на договора. Тук може да видите цялата информация за поредицата от закононарушения - https://www.facebook.com/yordanivanovcom/videos/95...
4. Унищожаване на тролейбусната мрежа. В разрез с всички тенденции за развитие на екологичния транспорт, заради интереси на шепа хора, електропреносната мрежа за тролейбусите в Пловдив бе демонтирана. Това е равносилно на това лекоатлет да си ампутира крака и да очаква да дава по-добри резултати на пистата за бягане.
Демонтажът на електропреносната мрежа е вероятно едно от най-пагубните действия на общината спрямо обществения интерес. Разбира се, то беше извършено напълно необосновано, от което прозират икономически интереси на група хора.
5. Превозвачите – тежко субсидирани. Разбира се, тук отговорността е на общината. Когато нямаш общинско предприятие, плащаш на превозвачи, тъй като тази услуга трябва да бъде предоставена на гражданите на Пловдив. Плод на отделно проучване ще бъде маханизмът на финансиране на превозвачите, дали той е честен и справедлив. Сега качвам цифрите за две календарни години, за да може пловдивчани да са информирани(информация е заимствана от общината):
КАКВО ПОЛУЧИХА ПЛОВДИВЧАНИ СРЕЩУ 100 000 000 ЛВ. ЗА 10 ГОДИНИ
Пловдивчани получиха:
- Неинтегриран градски транспорт – идеята с един електронен билет да се пътува час и половина я слушаме от години. Днес кмета пак заговори, че ще се реализира. Нека видим;
- Неподновен автобусен парк – изпуснахме възможността да купим нови автобуси чрез общинско предприятие;
- Нередовни автобуси – който не е чакал автобус, той не знае как можеш да си отвисиш 40 минути, за да чакаш;
- Неработещо електронно таксуване;
- Неработещи табла по спирките;
- Неприветлив персонал по автобусите, защото там където се получават само субсидии, няма стимул за по-високо качество на услугата. Това е основно правило на свободния пазар.
- Мръсен въздух – хората отказват да се качват на градския транспорт, заради ниското ниво на услугата. Предпочита да се возят в колите си;
- Задръствания, блокирани тротоари от автомобили и повече ПТП – съвсем логични последици отново от ниското ниво на обществената услуга, която се предлага.
Какво е решението на проблема?
Има редица документи, които общината държи на тъмно. Преди експертният ни екип да излезе с конкретни мерки, следва да прегледаме цялата документация до момента. Но няколко неща са напълно сигурни:
- Трябва да се потърси отговорност на подписалите документите за транспортния проект;
- Необходима е реформа на целия сектор, касаеща предоставяне на по-високо качество на услугата, която се предлага;
- Следва да се приеме нов модел на финансиране на превозвачите, който да пази обществения интерес. Този модел е неизбежна последица от пускане на транспортния проект в експлоатация, тъй като таксуването ще стане електронно.
И вероятно най-важното, за да може да се случи всичко по-горе – следва да купим еднопосочен билет на цялото статукво на предстоящите местни избори!
Видео върху материала:
