НЕЗАИНТЕРЕСОВАНОСТТА ОТ
ПРОДУКТА НА ЕВРОПАРИТЕ
Е ПЪТЯТ КЪМ
РАЗВРАТА С ТЯХ

ЕВРОФОНДОВЕТЕ СПИРАТ ИНОВАЦИИТЕ И НЕ РАЗВИВАТ РЕГИОНИТЕ ЧАСТ 3

Както вече го направих и в предишните две статии, отново подчертавам, че настоящият анализ има за цел да разкрие дефектите на кохезионната политика на ЕС, а не да отрича положителните ефекти на европарите. В тази част допълвам и пояснявам причините за отрицателните ефекти, които еврофинансирането оказва върху частния сектор.

Успиване на пазара

Голяма част от мениджмънта, управляващ частния бизнес, вижда така силно рекламираните европейски проекти като „по-лесната“ алтернатива за финансиране на своето развитие и започват да „дебнат и ловуват“ подходящи схеми за безвъзмездно финансиране, чрез които да реализират идеите си. Не се обмислят и търсят логичните бизнес алтернативи като търсене на индивидуални инвеститори, партньорства с други бизнеси или растеж посредством възможностите на финансовите пазари или други алтернативни инструменти. Веднъж установено това статукво, то започва да възпрепятства на нормалния темп на пазарен растеж и е спънка в процеса на икономическо развитие на страната. Източникът на този проблем до голяма степен е логиката, която следват фондовете при своето разходване. Тази тяхна логика създава нагласа у предприятията, която ги подтиква да се фокусират върху безвъзмездните помощи и да „забравят“ за алтернативите. По-лошото е, че това е един порочен кръг. Щом една фирма започне да действа по този начин, другите започват да правят същото, защото в противен случай те биха станали неконкурентни спрямо взелите финансиране фирми. А държавата отново не е в "крак с времето" и не може да отговори на бизнеса в тази му нужда. Дали трябва и може да го направи, това вече следва да бъде отговор в отделна публикация, но щом иска да помага на бизнеса с еврофондове, би трябвало процедурите за отпускане на европари да отговорят на пазарните реалности.

Изкривяване на пазара

Идеята на предишния параграф логически е следвана от тази за изкривяването на пазара. Както споменах в предишната част на тази статия, масово добрите бизнес идеи биват изменени, изкривени или преправени за целите на това да могат да получат европейско финансиране и така те често губят своя смисъл. Но проблемът не е само в това. Често се случва и забавяне на самото развитие на тези идеи, защото бизнесът чака да стане достъпна дадена схема за финансиране, по която да може да кандидатства с проект, а не ползва стандартните лостове за развитие. Бизнес логиката обикновено предвижда реализация на дадена идея в обозримо бъдеще поради определени конюнктурни обстоятелства, а не след година или две. Дори и схемата, от която даденият бизнес се интересува да е вече достъпна, след процеса на кандидатстване се чака около половин година преди оценителната комисия да се произнесе кои фирми са спечелили. В случай на одобрение, минават още месец-два докато се подпишат договорите и докато се извършат процедурите по избор на изпълнители, преди да започне същинската работа по изпълнението на проекта. Така минава близо година, а през това време могат да се случат много неща. Във века, в който живеем, бързината е ключова за позиционирането на цели сектори в частния бизнес. Преправената бизнес идея вече може да е развита и навлязла при конкуренцията или от нов играч на пазара. Може икономическия климат да се е изменил и вече да е неблагоприятен за нея и кандидатствалото предприятие да е изпуснало момента. Тогава вместо да направят услуга на бизнеса, еврофондовете отнемат възможността му да расте, когато му е времето, и да помага на развитието на икономиката. Пазарното изкривяване е налице.

Фалити на фирми

В предната част споменах, че спечелването на проект от една фирма може да фалира конкурентна, но не по-лоша фирма. Би било интересно да разгледаме и обратния случай, защото много малко се говори за него, а примерите пред нас са факт. Смея да заключа, че спечелилата фирма, обаче, също не е застрахована от фалит. Широкоразпространено е мнението, че да вземеш пари от европейски фонд е по-евтино отколкото просто да вземеш заем от банка. Това не е съвсем вярно. За да стане по-ясна идеята, ето един пример:
Да речем, че в момента е отворена схема, по която може да се кандидатства за ново производствено оборудване. Тя предлага 70% безвъзмездна помощ за успешните проекти, а самоучастието на фирмите е само 30% и финансирането е до 1 милион лева. Дотук добре. Фирмата решава да кандидатства, привлечена от това условие, но дали отчита, че от тук започват разходите? За да максимизира шансовете си за успех, тя трябва да наеме консултант за написването на проекта. Алтернативно може да наеме служител или да наложи на някой от вече наетите от нея да се занимае с работата по проекта. В случай, че проектът не мине, това е „потънал“ разход от 3 000 – 4 000 лв. и десетки човекочаса работа. Този разход можем да приемем, че е поносим дори и за малките фирми. По-интересно става, обаче, ако проектът бъде одобрен. Обикновено дори и по-малките фирми кандидатстват с проекти на стойност близка до горната граница на предлаганата помощ, водени от мотото „дават ли ти, взимай“. С други думи, фирма, която има нужда от машини за 400 000 лв, кандидатства с проект за 800 000 лв. За да може да си изпълни проекта, обаче, бизнесът трябва да има средствата да го направи. Започва насочване на оборотни средства към проекта, което повлиява на нормалния производствен процес на предприятието и алтернативната цена на това фирмата да не произвежда и продава на оптималните нива започва да расте. Тъй като оборотните средства не са достатъчни, а оборудването следва да се заплати преди да се получат средства от съответната програма, започва и теглене на кредити за набавяне на останалата част от парите. Лихвите са за сметка на фирмата и когато става въпрос за стотици хиляди левове те са високи като абсолютна стойност, а по-малките фирми, които са се „нахвърлили“ на големи проекти, трудно се справят с тях. Така самоучастието на фирмата във финансирането на проекта се оказва не 30%, а 40% или дори 45%. Тук идва и критичният момент. Заемите са взети, ангажиментите са поети, лихвите се трупат, платена е алтернативната цена за пренасочването на оборотни средства към изпълнението на проекта. Остава да започнат да се появяват резултатите от проекта и фирмата да започне да произвежда повече и по-ефективно, а продажбите ѝ да се увеличат, за да оправдаят инвестираните средства. Това може да се случи, но има възможност и да не се реализира при лошо финансово планиране, което често е факт, или пък да се сбъдне, но със забавяне във времето. Вариантите са многобройни и трудно предсказуеми, защото фирмата е надскочила себе си и реалните си пазарни възможности в името на усвояването на възможно най-много безвъзмездна помощ. За големите и финансово стабилно предприятия, тази ситуация може да не е толкова застрашаваща, но при една по-малка фирма, при която липсват заделени резерви, ако финансовите и пазарни очаквания от проекта не се проявят навреме, тя може да не издържи на натиска свързан поетите от нея финансови тежести към банки и към собствените си оборотни средства.

За да може тези негативни ефекти да станат по-малко, държавата следва:

Да е „в крак с времето“;

Да разпределя Еврофондовете с акцент върху продукта, който те ще изведат на пазара, а не върху процедурата за разпределянето им;

Да осигури бързина при работата на управляващите органи, защото често пъти ставаме свидетели на закупено оборудване по европроекти, което е технически остаряло, заради всичките срокове, които държавата залага;

Да обследва и отпуска средства с оглед на индивидуалния профил на фирмите, които кандидатстват, а не на конвейер.


19
Юли
2016

Този процес е до такава степен извратен – централизацията, че ставаме свидетели на местни избори как идват политици от централна власт и казват – гласувайте

Прочети още

Статията е продължение на предишната за еврофондовете и негативните ефекти от тях - "Еврофондовете спират иновациите и не развиват регионите", 25 май. Тук ще об

Прочети още