Участия в медиите

Еврофондовете спират иновациите и не развиват регионите

Автор: Йордан Иванов

Публикация:http://www.segabg.com


Европарите трябва да бъдат разглеждани само по един-единствен начин. А именно като неестествен за пазара механизъм за подпомагане на фирми и публични администрации. Общоприето е, че щом се дават едни пари на една държава, е по-добре да ги вземем, независимо от това как, къде, кога ще ги изхарчим. Поне такова беше убеждението ни, когато се борихме за тези пари. Уви, това се оказа съвсем невярно. Еврофондовете нанесоха тежки щети на българската икономика, които към момента вероятно са неизмерими. Ето ги и тях - не по ред на важност:

I. НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ ЗА ПУБЛИЧНИТЕ АДМИНИСТРАЦИИ:
1. Кметовете отказват да развиват регионите си по начин, различен от субсидирането.

Тук е важно да отбележим, че и същите тези кметове нямат реални механизми в ръцете си да го правят, защото страната ни е силно централизирана, а централната власт отказва да повдигне дебата защо такъв огромен процент от фиска се разпределя от централната власт. Но все пак - общинските администрации са тотално обсебени от мисълта за получаване на европари, не мислят за работещи решения, които да направят територията на съответната община привлекателна.

2. Финансиране на нецелесъобразни проекти, които не дават придадена стойност.

Единици са общините, които реално финансират целесъобразни дейности.Непрестанно ставаме свидетели на всякакви абсурдни проекти, касаещи просто усвояване на пари с нулев интерес към продукта, който те ще предложат на пазара.

3. Бомбата със закъснител - непоносими разходи за финансови корекции на общините.

Когато една малка община от 15 000 души получи 50 000 000 лв. за воден цикъл и пречиствателна станция и едновременно с това няма почти никакви собствени приходи, една съвсем малка грешка при управлението на проекта е възможно да доведе до финансова корекция от 5 000 000 лв. за общината. Което се явява непосилен разход. А проекти без финансови корекции почти няма. И причината е една. Финансовите корекции се налагат, поради това, че управляващите органи биват санкционирани от Брюксел и за да не ощетят централния бюджет, те санкционират общините.

II. НЕГАТИВНИ ЕФЕКТИ ЗА ЧАСТНИЯ СЕКТОР:
1. Успиване на пазара

Масово в момента частни фирми чакат еврофинансиране, за да започнат добри бизнес идеи. Бизнесът отказва да търси начини за финансиране, различни от европроектите, защото конкуренцията прави същото. А щом конкуренцията получава помощ, трябва и ти да я получиш - в противен случай сте неравнопоставени, което може да те доведе до фалит.

2. Изкривяване на пазара

Добрите идеи на много фирми в сферата на производството, IT сектора, услугите и др. биват изкривени и губят първоначалния си замисъл, защото бизнесът се опитва да ги нагласи така, че идеите да отговарят на условията, заложени от съответния управляващ орган. А кой залага условията за финансиране? Залагат ги някакви служители. Не пазара. Не търсенето. А просто някакви служители. В желанието на фирмите те да отговорят на условията за еврофинансиране често пъти добрите бизнес идеи губят своя положителен замисъл.

3. Фалити на фирми

Това не се случва особено често, но имаме такива примери. Представете си, че имате предприятие за производство на чаши, а точно на 50 км има идентично - със същия брой работници, същото оборудване, същите поръчки, същия пазар и същия капацитет на работа. И двете фирми кандидатстват за европроект. Но конкурентът ви е използвал думата "растеж" в апликационната форма, а вие - не. Думата "растеж" много се харесва на някой служител в някое ведомство и той печели, а вие - не. Вашият конкурент си купува най-модерната техника за 1 000 000 евро, а вие просто сте изхарчили 3000 лв. на консултант и 75 човекочаса труд.Оборудвайки се с модерна техника, конкурентната фабрика вече е с 3 гърди напред и сваля продажните си цени. А вие не можете да го направите. И чисто и просто фалирате. Но защо фалирате? Не защото пазарът е решил, че не разбирате от бизнеса си, а защото сте били в напълно неравнопоставено положение спрямо конкуренцията ви. Целият проблем се крие в това, че някой, някъде, по някакъв начин решава кой да вземе една държавна помощ. А това на свободния пазар е повече от неприемливо и вредно.Общоприетото разбиране, че евросредствата са само позитив за бизнеса и регионите в страната, се оказва тотално невярно. Те могат да имат силно деструктивен ефект. Евросредствата не могат да бъдат достатъчни сами по себе си за развитие на икономиката ни. Те могат да ни помогнат, но докато не направим така необходимата съдебна реформа, докато не реализираме истинска децентрализация, докато не създадем конкурентна и честна среда за бизнеса, развитието на регионите и растежа на бизнеса ще бъдат мит.

ПРИМЕР

Когато говорим за усвояване на евросредства, има системен проблем, който е в основата на ефективността им.Кандидатствате по някоя оперативна програма за грантова помощ за предприятие за автомобили. Подписвате договор за безвъзмездна финансова помощ. Вие сте щастливи, а държавата - два пъти повече, защото ще се създадат работни места, ще помогне на бизнеса, ще влизат пари в хазната, а и защото ще се разходят парите по съответната програма, което ни е и ангажимент към Брюксел. Всичко е страхотно. С помощта на добър консултант завършвате проекта. Пристига проверяващият. Той ще измери халето, ще види от какъв материал е построено, ще измери квадратурата на всяка настилка, ще провери марката климатици и мощността на всеки един, ще провери вида и броя на столовете, бюрата, компютрите, кошчетата и т.н. След това ще провери присъствения лист, чрез който се удостоверява участието на съответните служители в обученията. После ще извърши обстоятелствена проверка за купения софтуер, като ще ви изиска документи, с които да докажете автентичността му. И накрая ще започне проверка на машините, които са финансирани по оперативната програма, като ги провери до най-малкия детайл. Вие сте си изпълнили успешно проекта, което се удостоверява от проверяващия, и той си тръгва. След време си получавате и субсидията, като проектът се счита за приключен. Всичко приключва дотук.Но нито проверяващият, нито УО, нито ресорният зам.-министър се интересуват от това тези машини могат или не могат да произведат лек автомобил. Проверяващият няма да поиска от вас да произведете автомобил, което да удостовери, че тези машини си вършат наистина работата. Той ще се вълнува от това с колко оборота в минута работи дадена машина, какви са размерите й и дали тя отговаря на заложената спецификация, а не какво прави. В повечето случаи не се интересува и колко работни места ще се създадат в резултат на този завод. А камо ли да осъществи последващ контрол. Държавата не се интересува от продукта, създаван с европарите, което е най-прекият път към разврата с еврофондовете.

Линк към статията: http://www.segabg.com/article.php?id=805425



08
Юни
2016

Този процес е до такава степен извратен – централизацията, че ставаме свидетели на местни избори как идват политици от централна власт и казват – гласувайте

Прочети още

Йордан Иванов, председател на организацията в Пловдив, каза, че приетите на първо четене промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) "затягат прим

Прочети още