За ДСБ

Определете се един по един, уважаеми реформатори!

Започвам тази статия с личното ми убеждение, че действията на Радан Кънев и Христо Иванов не са акт на отказ от борба, а твърда политическа заявка, символизираща последователност и решителност в намеренията им. Онази последователност, която е жесток дефицит в българската политическа система. Целият апарат на статуквото се изрежда по медиите и се внушават различни опорни точки, които няма да разгледам в тази статия. Като започнеш от агента Гоце и стигнеш до някои партньори на ДСБ и блока в правителството, които търсят „национална стабилност“ и смятат, че не трябвало да се прибързва с действията. Тези хора не са важни, те са маши. Сега на един, преди на друг, след време на трети. Това е техният избор и можем най-много да ги презираме. Изчезването им от екраните и българската политическа среда минава, в крайна сметка, през правосъдна реформа. Затова нека се върнем обратно към последователните и решителните.

Политически моментът е изключително ценен, а ситуацията ще определи кои политическите лица ще представляват гражданите занапред. Така създалата се ситуация дава възможност на участващите в изпълнителната и законодателната власт да се определят. Радан Кънев и Христо Иванов направиха първата крачка и ясно и отчетливо заявиха, че са независими и не защитават интересите на мафията. Големият въпрос е кой ще ги последва? Обстановката не предполага никакви палиативни отговори от рода на „Ние сме съгласни с Кънев и Иванов, но ще подкрепяме конструктивно“; „Започнали сме реформа в дадени сектори и трябва да я довършим“; „В името на националната стабилност оставаме в това управление и ще търсим промяна отвътре“. Тези отговори и техните подобни предполагат само едно – продължаване на съвместната работа с Гоце, Борисов, за който Христо Иванов даде ясен знак, че е зависим от Цацаров, ДПС и т.н. Единственият смисъл да бъдеш в това управление е да реализираш нещо голямо – като съдебната реформа, но тя не се случи и вече няма никакъв смисъл да се управлява с тези хора. Политическият момент е много ценен точно заради това. Защото тежките популисти няма да могат да измислят отговор, който да ги спаси от заиграването им с шайката в парламента; защото моментът не дава възможност за двусмислени политически изказвания, които да те задържат във властта, но да обясняваш, че не си в нея.

И сега „Цяла България вас гледа“, уважаеми реформатори /министри и депутати/. Очаква се всеки лично да каже НЕ, аз не мога да участвам в това управление, което подмени съдебната реформа. Очаква се всеки лично да каже дали е С гражданите или е ПРОТИВ тях.

А гражданите сега гледат и чакат Вашия отговор, не защото се надяват Даниел Вълчев да седне на пресконференция и да свали доверието от Борисов, а защото ще видят хората, които ще ги представляват в близкото десетилетие.

И тези, които нямат все още взето решение, нека се сетят какво е казал Мартин Лутър Кинг:

„Идва момент, в който човек трябва да заеме позиция, която нито е безопасна, нито политична, нито популярна, но той трябва да я заеме, защото съвестта му казва, че така е правилно.“


11
Декември
2015

Политическа позиция на местните организации на “Да, България!’, ДСБ и Зелените в град ПловдивОставка на Тотев от Фондация “Пловдив 2019” и край на партийното ка

Прочети още

В продължение на позицията ни отпреди месец, когато разкрихме как се купуват гласове с парите на пловдивчани през назначения в ОП „Чистота“, днес сигнализираме

Прочети още