Изборният ден приближава, листовките в града се разпространяват навсякъде, всякакви неизпълними обещания прелитат покрай очите и ушите на пловдивчани, всички билборди са заети, хартиените и онлайн изданията на пловдивските медии са в апогея на финансовите им потоци за годината, а социалните мрежи ни заливат с политически образи, повечето от които до скоро имаха средно един пост на полугодие през последната година.
Освен всичко това, напрежението между щабовете също ескалира. Но политическите лидери в Пловдив не позволяват то да ескалира публично, защото всички знаят, че който и да е кмета след изборите, в Пловдив ще има местна коалиция. Всички знаят, че никой не може да спечели пълно мнозинство в общински съвет и всеки си крои планове за управляващото такова. Големият въпрос е как може това да бъде полезно за пловдивчани? Как това може да бъде полезно за нас, въпреки тънките сметки на политическите играчи? За да разберем отговора на този въпрос, трябва да си дадем ясна сметка какво се случи в ОбС последните 4 години:
Кратката история на ОбС 2011-2015:
В Пловдив ОбС наброява 51 броя общински съветници. ПП ГЕРБ успя да вкара 19 общински съветника в местния парламент, чрез своите близо 48 000 гласа за листа. Изключително далеч от така търсените 29-30 съветника за едно мнозинство, което може да си позволи, ако не стабилно, поне спокойно управление. #КОЙ спомагаше за мнозинството през последните 4 години?
Първите 2 гласа, които Тотев получаваше користно бяха на 2-мата общински съветници, които “Синя Коалиция" вкара и непосредствено след това предадоха избирателите си и се еманципираха от позицията на партията. Тук може да прочетете повече за тях.
Следващите 3 златни пръста, които се прикрепиха към управляващите в ОбС бяха общинските съветници на ДПС. Сериозно прикриван факт от пловдивските медии, а до голяма степен и от политици. Разбира се, никой не си мисли, че те са крепяли безусловно решенията на управлението, заради правилната визия на управление.
Следва Титюков с 2-ма общински съветника и неговата формация “КАУЗА ПЛОВДИВ". Той завърши мандата на управлението в Пловдив като кмет на район Централен, а неговите 2-ма общински съветника станаха пример за безусловна политическа подкрепа.
Следва уникалната подкрепа на 3-ма общински съветинка от ПП "ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪЮЗ "АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ". Уникална, защото това е партия, която няма нито едно политическо послание в Пловдив, нито един билборд, нито едно публично обещание, слогана тази кампания й е “Приятел в нужда се познава", но 2011-та година събра почти 7000 гласа за листа без кандидат за кмет. Тези хора наистина трябва да бъдат вкарани в учебниците по политически маркетинг и позициониране с този резултат при “тази кампания".
Име още 2-3 свободни електрона, които на момента осребриха подкрепата си към управляващите, но те не заслужават дори внимание да ги вкарвам тук.
Кратката калкулация показва, че съветниците на пп “ГЕРБ" + изброените по-горе се равнява на едно, ако не стабилно мнозинство, то поне удобно за управление. До какво води всичко това?
Главните управляващи се крият зад решенията на едни свободни електрони, с които можеш да управляваш без да разписваш политически ангажименти, да не са ти явен партньор, а да ги ползваш на принципа на "търговските мнозинства". Някакви хора, които са овластени за местни депутати, непрестанно се търгуват и по никакъв начин и не се вълнуват от местни политики. А за капак на всичко, те не носят и никаква политическа отговорност, което ги класифицира като търговска политическа единица.
И сега се връщам на въпроса, поставен в началото на статията. Как може пловдивчани да извлекат дивидент за града си от бъдещата управляваща коалиция, която ще бъде вероятно най-малко от 3 партии? Отговора се крие в няколко обстоятелства, които трябва да са налице кумулативно:
1. Публичност на коалицията: Каквато и да е коалицията, с когото и да е формирана /дори и ДПС да е вътре/ това трябва да се случи публично пред пловдивчани на пресконференция. А не апаратно, зад гърба на хората, на принципа на търговските мнозинства;
2. Подписване на споразумение за коалиция с конкретни обещания: Като тук под обещания не трябва да разбираме “развиване на туристическия продукт в региона", “благоустрояване на градската среда", “подобряване на бизнес средата" и прочее. А конкретни обещания с ясна измеримост – “Намаляване на местни данъци и такси с Х %", “Прекратяване на конкретни вредоносни договори с общината" и т.н.
3. Всички, подкрепяли користно и подмолно управлението до момента, да не са в тази коалиция: Присъствието на някой от изброените по-горе общински съветници в тази коалиция прави същата нечистоплътна и закърмена с търговски интереси още в зародиш.
Т.е. категорично твърдя, че е по-добре за Пловдив да има коалиция, която да изпълни 15 конкретни ангажимента. А не управление, характеризиращо се с присъствието на някакви политически търговци, в което никой не носи отговорност, а главният управляващ се крие зад решенията на онези, които не се интересуват от интереса на пловдивчани.
Всичко това е изключително трудно за реализиране/особено в т.2/, защото в момента всички политици бълват обещания, които не могат да изпълнят. А да разпишат документ с 20/30 изпълними цели означава най-малко неизпълнение на всички предизборни обещания и компромис върху разписаните, заради коалицията с друга партия. Т.е. да бъдеш в управление/коалицията “за бъдещето на Пловдив" е изключително удобно, защото е общо, неясно и не се “бие" на момента с всички дадени обещания. А после/малко преди следващите избори/ ще се оправдаваме, че другите партии не са ни дали възможност да реализираме в максимална степен поставените цели. И така още 4 години, още 4 и още 4, през които Гергов ще владее Панаира под тепетата и къщите по тепетата, други ще продължават да получават баснословни суми за смет и зимно поддържане на града, бизнеса ще бъде на колене, а ние ще гласуваме с надеждата за един по-добър град.
