Прозрачността трябва да важи за всяка сфера, в която се харчи и един лев публични средства - затова настоявам да се даде публичност на процеса по индексация на договори за строителство, подписани с държавата.
Следя от години темата за индексацията на сключени и изпълнени вече държавни договори за строителство. Тя засяга сериозен обем публични пари, след като беше въведена за мен необоснована законова възможност по сключени вече договори да има индексация на цените по искане на фирмите изпълнители.
Тази законова промяна и тогава, и сега е ненужна и е вредна за фиска - това е позицията ми от самото начало. Аргументът ми е само един и той остава необорим. Когато има договорно правоотношение между два частноправни субекта, всеки един от тях носи всичките съпътстващи този договор стопански рискове. Един от тях е повишението на цените на материалите. Затова съществува и риск мениджмънтът като елемент от бизнес управлението. Това важи с пълна сила за частния бизнес, но явно не и за договорите, които държавата сключва, и за компаниите, които работят с нея - въпреки че пазарните правила би трябвало да са едни и същи за всички.
Държавата реши, че фирмите контрагенти на нейни поръчки няма да носят риска за поскъпване на строителните материали и дадоха възможност за индексации на тези договори. Това решение е факт за договори сключени не по-рано от 2021 г. Прие се методика за индексация. Нещо повече - законодателят тогава не е предвидил този процес по "индексация" на договорите да е достатъчно публичен и прозрачен. Това е нещо, което задължително трябва да променим, защото става дума за публични средства - парите на всички данъкоплатци. Трябва да е ясно кой контрагент заявява индексация, кой контрагент е одобрен и кой не и всичко това на какво основание се случва. Прозрачността трябва да важи за всяка сфера, в която се харчи и един лев публични средства.
Настоявам да се даде публичност на процеса по индексация на договори за строителство, подписани с държавата. Независимо кой управлява, прозрачността си остава мой приоритет. Затова преди двадесетина дни поисках от Министъра на регионалното развитие следната информация:
1. Какъв е обхватът (пълен списък) на всички договори, които подлежат на индексация съобразно приетата от Министерския съвет методика?
2. Какъв е броят на дружествата, които са поискали индексация на вече сключените договори?
3. Кои заявления за индексация са одобрени от МРРБ?
Тези въпроси са от особена важност, защото трябва да се даде публичност и прозрачност на какъв принцип се заявяват, одобряват и изплащат индексациите по вече сключени договори.
За съжаление от министерството бавят отговора на въпроса ми. Разчитам, че зад това забавяне не се крие нищо нередно. Надявам се да не се установят порочни практики и прилагане на двойни стандарти – за едни може индексация, за други не.
Ще Ви информирам своевременно за отговора, когато има такъв.