Промяната на структурата на публичните финанси е пътят за промяна на политическия модел в страната ни, който води до тежки партийни зависимости и договорки. Децентрализацията е основен инструмент за подобряване на качеството на живот в българските региони и столицата. Европейският модел за развитие на държавите гласи, че общите пари трябва да се разходват от властта, която е най-близо до хората, защото тя по-лесно се контролира и познава по-добре техните проблеми.
Силните региони ще направят и столицата по-добро място
Промяната на структурата на публичните финанси е пътят за промяна на политическия модел в страната ни, който води до тежки партийни зависимости и договорки. Децентрализацията е основен инструмент за подобряване на качеството на живот в българските региони и столицата. Европейският модел за развитие на държавите гласи, че общите пари трябва да се разходват от властта, която е най-близо до хората, защото тя по-лесно се контролира и познава по-добре техните проблеми.
Авторитарният път на парите ни последни 10 години
Пътят води само към едно място - към бюрото на премиер-министъра. От там той (Борисов и, за по-кратко, Орешарски) решаваше къде да раздаде тези пари- практически еднолично. Това се случваше чисто и просто с постановление на Министерски съвет в някоя утрин на делничен ден. Отвъд въпроса, че бюджетът се прави съвсем умишлено, за да има излишъци, които да се харчат по този начин, трябва да отбележим, че това е противоконституционно действие, защото българският парламент е този, който решава как да се харчат парите на българските граждани. Тези постановления на Министерски съвет вероятно са най-прекият път, за да видите, че ДПС никога не са слизали от власт. ГЕРБ системно захранват общини на ДПС от по няколко хиляди човека с милиони левове. Те са и най-добрият показател, че качеството на живот в българските региони, което реално може да се промени чрез тези пари, се предопределя от политически договорки на няколко партиеца, стоящи на стотици километри от Вашата община. А най-тъжното от всичко е, че това са нашите пари. Парите на хората от регионите отиват в София на нечие бюро, а после им се молим да ни ги връщат. Ако благоволят това да се случи, идват да ни ги подарят пред камерите, като си спускат техни фирми за изпълнители. Това е изцяло авторитарна структура на публичните финанси, предполагаща: първо - пълна власт на няколко човека на жълтите павета за разпореждане с нашите пари; второ - свръх правомощия на същите тези хора, изразяващи се в реални властови инструменти да решават проблемите на хора в населени места, които дори никога не са посещавали.
Европа каза - „С европарите да се развиват регионите!“,
Властта рече – „ Добре, ще правим стадиони!“
Европа ни обясни, че трябва да развиваме българските региони и практически ни задължи огромна част от евросредствата да бъдат насочени отвъд столицата. Ние не бяхме готови за това и инвестирахме хаотично в стадиони, градинки, паркове и малко образователна и социална инфраструктура. Разбира се, отново се инвестираше на партиен принцип. “Нашите” кметове имаха системно одобрени проекти, а тези от партията, която не е на власт, бяха натикани в ъгъла, въпреки че често пъти предлагаха по-добри проекти за финансиране. Това по никакъв начин не пречеше на централната власт да се разхожда в телевизионните студия, накупени със същите тези пари, за да обяснява как усвояваме европари на цифри, но не и ефективно. Свидетели сме на редица безжизнени, икономически безсмислени и най-вече без пазарна насоченост проекти, за което основна вина носят управляващите ни левичари от ГЕРБ, които решиха, че в условия на пазарна икономика е възможно да “разпределяш ефективно” пари. Трябва да сме наясно, че “разпределям” и “ефективно” е невъзможно да застанат в едно изречение, когато говорим за “пазарна икономика”, “свободен пазар” и техните производни.
В общините не живеят непросветени хора, които трябва да бъдат командвани от всеядната централна власт, разположена в „задъхана“ София
На първо място - пропуснахме да променим мисленето си за българските региони. Не осъзнахме, че единственият път за развитие на регионите е да дадем свободата на местните общности да се самоопределят, да творят и да се развиват. Левичарите от ГЕРБ, които са досущ като БСП, разглеждаха в продължение на 10 години регионите в страната като средище, в което живеят непросветени хора, които не могат да определят пътя си сами. Държавата, въплътена в ролята си на главен разпределител на финансовия ресурс, взима парите от всички български градове и ги раздава на послушните кметове без да се вълнува от обстоятелството, че няма нито една основателна причина хората от българските региони да се молят да получат за града парите, които самите те са внесли в хазната. Това е практически продължение на авторитарната структура на публичните финанси от времето на социалистическа България.
На второ място - докато властта я интересуваха само кражбите и раздаваше пари, като посочваше изпълнители, забрави да излезе от ролята си на “разпределител” на публичен ресурс и да заеме своите основни държавнически функции, като стимулира растеж на икономиката в цялата страна през няколко регионални центъра за икономическо и финансово развитие. Властта направи точно обратното, централизира и правомощията, и парите на гражданите в столицата, като отпускаше на удобните кметове пари без цел. Това, че е отпускала само на удобните е страшно, но обстоятелството, че отпускаше безцелно средства е най-плашещо, защото, ако това не беше така, днес можеше да имаме най-малко 2 регионални центъра на развитие в Южна България и поне един в Северна. Но не, десет години по-късно, освен че северозападът е с влошени показатели, вече и централният север върви по стъпките на своя съсед на запад.
На трето място - в желанието на управляващите да подчинят общините и да принизят кметовете да целунат пръстена на някой министър, не създадохме нормативна база, която да връчи в ръцете на ръководителите на населени места реални финансови инструменти за работа и партньорство на администрацията, както с бизнеса, така и със съседни общини. Съюзяването на община с бизнес или само на общини с цел да се постигнат по-големи резултати е нещо напълно непознато на територията на страната ни. Едновременно с това, следва да отчетем, че едни от най-успешните модели на развитие на европейските общини са партньорствата между цели региони или между общини и бизнес.
Говорейки за финансови инструменти, е важно да се каже, че българските общини нямат възможност да се конкурират, което е пагубно за стимула им за развитие. Практически един кмет почти няма правомощия в ръцете си, чрез които да направи общината си привлекателно място за бизнес, туризъм и живот. Ако ще Илън Мъск да стане кмет на община Мадан, не е възможно да се проведе нито една съществена политика на местно ниво, която да привлече инвестиции от страната, а камо ли от чужбина.
На четвърто място - улисани от растежа на икономическите и социални показатели на столицата, по напълно безхаберен и невизионерски начин забравихме, че, ако в страната ни има силни региони, София ще бъде по-добро място за живот. Въпреки че огромна част от експертния потенциал на страната ни е в София, намирам за пълен мит мисленето, че столицата се е развила за сметка на регионите. Тази абсурдна теза стига дори до твърдението, че българските общини са лошо място за живот, защото столицата “изяжда всичко”. Това твърдение е дълбоко невярно. Пълната ми убеденост е, че когато в страната ни има проспериращи и живи региони с по няколко центъра за икономическо развитие в Севера и в Юга, тогава Стара София, няма да бъде задушена и претоварена, а ще бъде един прекрасен град за живот. Практически е невъзможно София да бъде административен, научен, финансов и икономически център на страната и едновременно с това да не бъде “задъхана”.
Решенията в краткосрочен план
- София незабавно да бъде изведена като отделен район за планиране и да бъде разглеждана като град, който трябва да бъде разтоварен и освободен от немалка част от процесите, които се случват в него;
- Бързо преструктуриране на публичните финанси - 20% от ДДФЛ още през 2019 г. да остава там, където е изработен - в българските общини, без повишаване на ставката от 10% на национално ниво. Това е мярка, която може да бъде приета още в рамките на 2018 и приложена през 2019 г.
- Вменяване на правомощия на общинските съвети да променят размера на тези 20% по собствено усмотрение. Това е реална мярка за конкуриране на българските общини. Тук е важно да се въведе условие, което предвижда общините с най-добри икономически показатели да имат най-висок минимум на тази ставка, за да може да се осигури предимство на по-бедните общини пред по-богатите.
Решенията в средносрочен и дългосрочен план
- Изцяло ново райониране на страната, което да окрупни българските общини по разумен начин, отговарящ на икономическите и социални реалности и перспективи пред отделните региони;
- Оказване на целенасочена, държавна подкрепа за обособяване на минимум два регионални икономически центъра за развитие в Севера и два в Юга. Държавната подкрепа не следва да се свежда до кражби на национално ниво, свързани с обезпечаване на неадекватно изработена инфраструктура, а с приоритизирано съфинансиране на жизнени проекти в дадени райони, но основно с частно финансиране и с по-малък процент държавна помощ;
- Приемане на законодателство, което дава реална възможност за партниране между публично-правни субекти и частни компании. Това е особено тежка тема за България, тъй като рисковете от злоупотреби са много сериозни, но за сметка на това има добри практики, които могат да бъдат заимствани.
- Увеличаване от 20% на 50% дела от ДДФЛ за българските общини;
- Системно прехвърляне на повече правомощия към кметовете и местните общности. В момента общините и кметовете в България, освен че нямат средства да реализират собствени политики, нямат и реални правомощия да го правят. Нормативната база, касаеща възможността за провеждане на местни политики, трябва да бъде разширена, като централната власт започне системно да се връща към своята контролна функция;
- Децентрализиране на услугите, които в момента централната власт осигурява напълно самостоятелно - образование, здравеопазване и социални дейности. Властта е далеч от нуждите на хората, това е и реалното обяснение защо и образованието, и социалните услуги в страната са далеч от потребностите на ползвателите на тази услуга. Европейският модел на предоставяне на тези услуги предвижда те да бъдат предоставяни от най-близката до хората власт, защото тя познава най-добре техните нужди и потребности.
- Въвеждане на второ ниво на местно самоуправление с избираем областен управител, който да не е продължение на централната власт, а реален коректив на местната власт.
Идеята за децентрализация е по-дълбока от обикновен конфликт с централната власт
Градът, кварталът, селото, махалата, входът, семейството, които решават проблемите си сами и контролират властта, която е непосредствено до тях, а не в телевизора на 400 км. от дома им - това е българският възрожденски и едновременно с това европейски модел за развитие на едно общество.
Централната власт следва да се откаже от ножа и хляба и да ги даде на българските общини, не само защото ангажиментът за повишаване на качеството на живот е основно в българската община, а и защото е напълно неприсъщо държавата да се занимава с всичко, всички и навсякъде. Тя трябва да се върне към своята основна роля - контролната. Да обезпечи сигурността на нацията; да осигури адекватна среда за правене на бизнес с минимални нива на корупция; да изгради малко на брой силни регулатори, които да не играят ролята на “бухалка на властта”, а на стожери на честността и конкуренцията; да спре да си вре носа, където не й е работа, като някакви политици от централната власт манифестират из страната да режат ленти на най-различни обекти, защото те били дали пари. Не, не са ги дали те. Парите са наши. И няма да Ви се молим да ни ги давате. Те трябва да остават при нас.
