Незаинтересоваността от продукта на европарите е пътят към разврата с тях

Нека дам пример:

‍

Вие кандидатствате по някоя Оперативна Програма за грантова помощ във връзка с изграждане на предприятие за производство на автомобили. Подписвате договор за безвъзмездна финансова помощ. Вие сте щастливи, а държавата два пъти повече, защото ще се създадат работни места, ще помогне на бизнеса, ще влизат пари в хазната, а и защото ще се разходят парите по съответната програма, което ни е и ангажимент към Брюксел. Всичко е страхотно. С помощта на добър консултант завършвате проекта. Завода е построен. Машините, за които кандидатствахте са закупени, халето е построено и то, софтуера е закупен, обученията на служителите са направени.  Идва сублимният момент. Пристигат проверяващите. Започва се проверката на място за дейностите, които е трябвало да изпълните в резултат на Вашия европроект.

Проверяващия ще измери площта на халето, ако то се финансира, ще види от какъв материал е построено то, ще измери квадратурата на всяка настилка, ще провери марката климатици и мощността на всеки един, ще провери вида и броя закупени столове, бюра, компютри, кошчета и т.н. След това ще провери присъствения лист, чрез който се удостоверява участието на съответните служители в обученията. После ще извърши обстоятелствена проверка за закупения софтуер, като ще Ви изиска документи, с които да докажете автентичността му. И накрая,  ще започне проверка на машините, които са финансирани по оперативната програма, като ги провери до най-малкия детайл. Вие сте си изпълнили успешно проекта, което се удостоверява от проверяващия и той си тръгва. След време си получавате и субсидията, като проекта се счита за приключен. А държавата вече е щастлива от факта, че помага на бизнеса и че парите, които трябва да раздаде, се разходват за успешен проект. Всичко приключва до тук.

Това беше края на примера, а сега следва системния проблем. Нито проверяващия, нито УО, нито ресорния зам.-министър се интересува от това тези машини могат или не могат да произведат лек автомобил. Проверяващия няма да поиска от Вас да произведете един лек автомобил, което да удостовери, че тези машини си вършат наистина работата. Той ще се вълнува от това с колко оборота в минута работи дадена машина, какви са размерите ѝ и дали тя отговаря на заложената спецификация, а не какво прави тя и какъв продукт извежда на пазара. В повечето случаи не се интересува и колко работни места ще се създадат в резултат на този завод. А камо ли да  осъществи последващ контрол. Държавата не се интересува от продукта, създаван с европарите, което е най-прекият път към разврата с еврофондовете.  

Същата логика е изцяло приложима за всякакви други дейности, реализирани с европари – спортни и развлекателни комплекси, информационни центрове, къщи за гости, маркетингови кампании, заемеделска техника и продукция, модернизация на предприятия и др.

И трябва да подчертая, че тезата ми въобще не влиза в дълбочина на логиката на една грантова помощ за завод за производство на автомобили. Тя е съвсем повърхностна. Аз казвам, че никой няма да дори да Ви попита дали сте произвели автомобил или не. А да не говорим за редица други въпроси по отношение на продукта, който ще произвеждате – този лек автомобил конкурентен ли е на пазара, как продукта ще Ви позиционира на пазара, колко човека ще храните в съответното населено място, как са се повишили приходите на компанията Ви и това случило ли се е или не,  на кой пазар ще го продавате този автомобил, как новият продукт влияе на вътрешните процеси в компанията Ви и т.н. и т.н. В добрия случай може и да има такива протоколни въпроси в апликационната форма, но те дори няма да вземат отношение към одобрението или отхвърлянето на проекта, а да не говорим някой да осъществи последващ контрол върху тях.

До какво води това?

В общия случай това води до тотално безхаберие при определяне на печелившите проекти. Което ни прави свидетели на редица тъжни гледки от рода на:

- Машини, закупени с европари, които стоят години наред покрити с найлони, защото програмата е позволявала някой да ги закупи, без да му се държи сметка какво ще прави после с тях;

- Изоставени малки и големи инфраструктурни обекти, за които никой не е посочил стратегията за развитието им;

- Закупени леки автомобили, които проформа се отдават под наем, но инак служат за удобство и обновяване автопарка на фирми или дори понякога на един или двама човека;

- Къщи за гости, трябващи да функционират на хотелски принцип, но обитавани от семейства;

Бързам да подчертая, че насочването на финансова помощ към бедни региони с цел финансиране на инфраструктурни проекти не е задължително да е нещо лошо. Напротив дори. Просто трябва да бъде обосновано и това да има своите ясни цели.

Категоричния и необорим извод от всичко това е, че стойността на влезлите европари в държавата сама по себе си не може да гарантира ефективност на инвестициите, отваряне на нови работни места и конкурентоспособност на нови или съществуващи предприятия. Т.е. безцелното и нецелесъобразно финансиране на проекти както в публичния сектор, така и в частния, не може да гарантират подобряване на икономически показатели в страната.

Голямото бягство от проблема

Решението на проблема не само, че не се търси. Проблема дори не се признава. Защото решението на този проблем към момента предполага значително по-ниска усвояемост до урегулирането на тези процеси в правилна посока, но със значително по-висока ефективност. Което е и по-доброто решение в момента. Защото ситуацията към ден днешен бива представяна като цветуща - високо усвояване на европари, но се премълчава тяхната ефективност и вторичния ефект, който предизвиква – развращаване и корумпиране на средата.

Решението на проблема в няколко в две прости стъпки

Бизнеса и администрациите винаги ще се опитват да кандидатстват по грантови схеми и да представят на такъв език проекта си, щото той да се хареса на управляващия орган и да бъде одобрен. Това е най-нормалното и никой не трябва да бъде съден за това. Тук важния момент е методиката за оценката на проектите. В общия случай тя трябва да предполага оценка на проекта предвид продукта, който ще бъде изведен на пазара, с оглед на неговия потенциал.

А след изпълнението на проекта, последващият контрол е този, който трябва да бъде гарант за изпълнение на заложените цели от страна на бенефициента на евросредства, защото ако него го няма, то променената методика за оценка ще се обезсмисли. Някой трябва да провери дали обещаното на етап кандидатстване се е случило, след като е дадена исканата европомощ. Дали реализираните дейности по европроекта реално постигат поставените цели. А ако не ги постигат, и закупените неща просто са закупени, защото някой е можел да изкара едни пари, трябва да последват тежки санкции, които да направят така, че никой да не си мисли, че с европари може да се реализират едни „паразитни дейности“, от които да се печели безцелно и нецелесъобразно.