Статията е продължение на предишната за еврофондовете и негативните ефекти от тях - "Еврофондовете спират иновациите и не развиват регионите", 25 май. Тук ще обясня причините за негативните ефекти от европарите в публичния сектор. Отново подчертавам, че статията има за цел да разкрие причините за дефектите на кохезионната политика на ЕС, а не да отрича позитивите, които бихме могли да имаме от фондовете.
1.Негативен ефект "Кметовете отказват да развиват регионите си по начин, различен от субсидирането".
Причини: България е силно централизирана страна. Може би най-централизираната на територията на цяла Европа. Когато погледнете един общински бюджет, ще видите, че собствените приходи формират изключително нисък процент от него. Най-ниският в цяла Европа, като изключим Малта. Т.е. кметовете имат реалното задължение да развиват общините си, но нямат никакви ресурси за това. И оттук насетне, по съвсем естествен път, те припознават еврофондовете като единствения вариант за развитие. А моделът на разпределяне на европарите се диктува от национално ниво, откъдето няма как да се намери автоматично работещо решение за проблемите на всички общини в страната. Именно заради това моделът на Европа за развитие на общините гласи, че проблемите на хората се решават на място, през местните общности и близо до хората. "Власт близо до хората" не е популизъм или просто политически слоган, а олицетворение на децентрализацията и на това, че проблемите на регионите се решават там, където са възникнали. Не през централната власт, както в момента са устроени процесите в България.
2. Негативен ефект "Финансиране на нецелесъобразни проекти, които не носят добавена стойност".
Причини: Причините за този проблем се коренят в по-малка степен при кметовете и в по-голяма в средата, която създадоха еврофондовете. Казвам в по-малка степен при кметовете, защото те са вкарани в една рамка, която им позволява да кандидатстват по дадена програма за даден вид дейност. Разбира се, никой не може да ги принуди да направят насила някаква абсурдна нецелесъобразна инвестиция, но ако не кандидатстват, това означава да не се възползват и от малките възможности, които са имали за инвестиции.
Основната причина за този негативен ефект е изкуствената среда, в която биват натиквани бенефициентите. Или иначе казано - проектният принцип. Някой служител (на ниско или високо управленско ниво), някъде, по някое време си решава и залага едни критерии, на които инвестицията и общината трябва да отговорят формално. Толкоз. Кметът не иска спортна инфраструктура, а иска иновативна туристическа атракция за 10 пъти по-малко пари? Никой не го вълнува това. Или взимаш парите за спортна инфраструктура, или не взимаш никакви пари. А още по-тъжното е, че никой от даващите парите не се интересува от това какъв продукт ще изведеш на пазара, как ще го наложиш и какви са ти краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели на инвестицията.
3.Негативен ефект "Бомбата със закъснител - непоносими разходи за финансови корекции на общините".
Причини: Дали Брюксел санкционира управляващия орган в някоя оперативна програма, или някоя община не си е управлявала адекватно проекта, то винаги финансовите санкции са на гърба на общините. Тук причините са най-различни. Като започнем от слаба експертиза в някои администрации (тук е важно да вметнем, че в местната власт има и брилянтни експерти), минем през тенденциозен натиск към някои общини и стигнем до умишлено или неумишлено некачествено изпълнение на проектите от страна на изпълнителите. Някои общини в страната са изправени наистина пред патовата ситуация финансовите им корекции (задълженията към управляващия орган) да са на по-голяма стойност от бюджетите им. А те са изправени пред тази ситуация, защото централната власт във всички хипотези на санкция от Европа към някой управляващ орган си намира удобна причина да прехвърли финансовата корекция към общините, за да не ощети републиканския бюджет. По този начин централният бюджет остава балансиран, а общините стремглаво затъват в блатото на финансова задлъжнялост.
