Страхът на ГЕРБ от нови избори е основан не върху някаква емоция, а върху няколко седем цифрени числа, които свидетелстват за негативния тренд на партията от 2009 г. насам. Нека припомня цифрите, а после коментираме:
Парламентарни избори 2009: ГЕРБ получават близо милион и седемстотин хиляди гласа (1 678 641);
Парламентарни избори 2013: По-малко от милион и сто хиляди гласа (1 081 605);
Парламентарни избори 2014: Запазват резултата от предходната година – (1 072 491);
Високият резултат от 2009 г.
Разбира се, катализаторът на този процес се наричаше тройната коалиция, която най-арогантно и безскрупулно управляваше и, умишлено или не, даваше „храна“ на Борисов. И така година преди парламентарните избори той растеше безспирно…и избирателите му вярваха, че някои хора от тройната коалиция ще идат в затвора, а институциите ще се отърват от прегръдката на ченгетата.
Спадът от 2009 г. към 2013 г. е видим и осезаем. Партията губи почти 600 000 гласа по време на управлението си. Разбира се, следва да го отдадем и на факта, че през това време Борисов беше премиер и една партия трудно може да расте докато е на власт. Но сама по себе си, тази загуба на гласове непосредствено след най-силните избори на ГЕРБ, свидетелства за 600 000 българи, които са се чувствали излъгани чрез обещанията, давани за след управлението на тройната коалиция.
Запазване на нивото на доверие към ГЕРБ от 2013 г. към 2014 г.
И доколкото можехме да си мислим, че спадът на парламентарни избори през 2013 г. е в резултат на това, че ГЕРБ са били на власт, през 2014 г. ние получихме неоспоримо доказателство, че ГЕРБ занапред ще върви надолу и само надолу: Правителството на Орешарски, което беше най-малко еднакво нагло, арогантно и крадливо с това на тройната коалиция, така отново вдигната топката на Борисов за изборите 2014 г., че Борисов се опита да я отиграе както 2009 г. – той се намираше политически в идентична ситуация (с оглед на управляващите). Но уви! Не само, че ГЕРБ не си увеличават резултата, но и губят почти 10 000 гласа спрямо избори 2013 г.(т.е. запазват си резултата), които бяха след управлението на ГЕРБ. След управление като това на Орешарски, да изкараш същия резултат, какъвто си имал след като си бил на власт, му се вика загуба на доверие от избирателят. И нищо друго.
Ситуацията днес
При условие, че ГЕРБ загуби толкова много по време на управлението си (близо 600 000 гласа) и по никакъв начин не покачи доверие по времето на свинското управление на Орешарски, какво да си мисли Борисов днес, когато управлява явно с АБВ и се опитва прикрито да ползва подкрепата на ДПС. За второто не успява – не, не говоря за ползването на подкрепата на ДПС, а за „прикритото ползване“. Налице са толкова много видими факти за подкрепата на ДПС, че е по-вероятно да скриеш слон в ягодова градина, отколкото да докажеш, че ДПС не гласува по ключови въпроси с ГЕРБ. Т.е. ГЕРБ са поставени в най-тежката си политическа ситуация до момента и знаят, че ако отидат на избори, те са обречени да паднат значително под резултата си от 2014 г.
Опит за покриване на обстоятелствата по-горе
През периода 2009 г. – 2015 г. се направиха два неуспешни опита на ръководството на ГЕРБ да прикрие ситуацията по-горе.
Първият опит беше с успеха на Плевнелиев като кандидат за Президент 2011 г. Тогава ГЕРБ отново се опита да се самоекспонира като партия в растеж, но цифрите говорят друго – Плевнелиев получава над 300 000 гласа по-малко от ГЕРБ през 2009 г. на парламентарните избори. (Изборите за Президент ги поставям в графата „опит за покриване на обстоятелствата“, а не в хронологията с изборни резултати на ГЕРБ, защото е грешно да правиш сравнение на парламентарни изборни резултати и да намесиш президентският вот вътре).
Вторият опит беше с псевдо успеха на местните избори 2015 г. – масова подкрепа от ДПС в цялата страна на балотажите – вижте целия анализ тук
Грешката на Борисов - страх го е да се изправи лице в лице с проблема
Той не иска да предизвика избори преди президентските, защото знае, че по-зле от към доверие на избирателите никога не е стоял – доказателствата са по-горе в тази статия. Но едновременно с това, ГЕРБ би трябвало да си дават сметка, че спадът на доверие към тях няма да спре и колкото по-рано се изправят срещу това – толкова по-добре за тях.
Изходът от ситуацията през погледа на ГЕРБ в две стъпки:
Стъпка 1: Къде умишлено, къде не, омерзяваме средата и отблъскваме хората от политиката. Така тези 600 00 избирателя, които избягаха от нас и ни даваха възможност да управляваме сами, няма да отидат другаде.
Стъпка 2: Окрупняваме и приобщаваме всякакви субекти към ГЕРБ, защото вече видяхме, че дори и след Орешарски няма начин да покачим доверие на избирателя към нас. Тогава ще притопяваме и приобщаваме други политически субекти, за да може ако случайно стъпка 1 не проработи, тези избиратели пак да работят за нас. Това почти се случи със Синя Коалиция, случи се с РЗС, партията на Бареков, бившите партньори на Бареков, много скоро ще се случи докрай и с ДБГ и СДС. Мая Манолова е част от тази целенасочена политика на заиграване с политически субекти от целия спектър.
Абсурдът
Един приятел вчера окачестви по страхотен начин ситуацията с посланията на Борисов. Никога Борисов не може да доведе държавата до състоянието, което самият той казва, че иска да достигне, защото това би означавало той да не е на политическата сцена и никой да не го познава.
