Богати и развиващи се общини са възможни само и единствено след реализиране на истинска децентрализация по европейски модел. Връзката между децентрализацията и страните с богати и конкуриращи се общини, в които няма такова очевидно социално неравенство, е много силна. Едното без другото е невъзможно. За да се случи това и в България, централната власт трябва да се откаже от ножа и хляба и да ги даде на местните власти. „Власт близо до хората“ означава нещо далеч повече от политици, които чуват проблемите на хората. Това е олицетворение на децентрализацията и на това, че проблемите на общините следва да се решават възможно най-близо до хората, там където са възникнали.
I. Миналото (кратка предистория)
България е най-силно централизираната държава в Европа. Единствените ефективни стъпки, които са предприети в посока децентрализация в страната, са през 2003 г. и 2007 г. Но това са 2 от 20-те стъпки, които трябва да извървим.
II. Настояще (същото като миналото – пълен провал)
Към момента България е най-силно централизираната държава е Европа. Общините са на ръчно управление от министъра на финансите и премиер-министъра. Кметовете са на пълно подчинение от централната власт и реално нямат правомощия да направят общините си конкурентни и привлекателни. Кметовете са принудени да висят пред кабинетите на министрите, за да измолят едни пари. А ако откажат да направя това, особено вероятно е да не получат и лев за своята община.
Преди месец МС прие стратегия за децентрализацията за периода 2016-2025, в която се прави оценка на изпълнението на старата стратегия (2006-2015). Ето какво си призна правителството за свършеното до момента на заседанието на МС:
Провал в децентрализацията на финансите:
„Процесът на децентрализация бе блокиран и при изпълнението на Стратегическа цел 1. Това се изразяваше в отказа на централната власт да прехвърли част от приходите от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) като собствени приходи на общините……………. През 2010 г. централната власт направи точно обратното като съкрати държавните трансфери за общините с 400 млн. лв.“ (цитат от анализ на старата стратегия)
Това на прост език означава, че централната власт категорично се е противопоставила на идеята общините да станат финансово независими, давайки им възможност част от данъците да отиват директно в техните бюджети.
Провал в децентрализацията в образованието:
„Процесът по предоставяне на услугата „образование“ е централизиран.“ (цитат от анализ на старата стратегия)
Тук имаме класически случай на това как отговорностите на местната власт се свеждат до задълженията за осигуряване на достъп на децата до предучилищното и училищно образование и почти никакви правомощия по реалното управление на образованието от гледището на финансиране, определяне на учебно съдържание, начин на протичане на учебния процес и подбор на човешки ресурс.
Провал в децентрализацията в културата:
„Съществуващата нормативна рамка задава силно централизирана рамка за управление на сектора.“ (цитат от анализ на старата стратегия)
Или иначе казано общините в страната имат право да формират собствена културна политика, но изискванията за дейността на културните институции, на които принципал им е централната власт, се задават само и единствено на централно ниво.
Положителният пример тук са читалищата и общинските културни институти, които имат относителна свобода да разгърнат своя програма и проекти.
Провал в децентрализацията в сектор сигурност:
„Управлението на сектора е силно централизирано. Кметовете на общини и райони имат ограничени правомощия по управление на отделни дейности в сектора.“ (цитат от анализ на старата стратегия)
При изпълнението на дейности от сектор „Сигурност“ в страната общините и областните администрации имат само и единствено помощна роля. Дори и при създаване на звено „общинска полиция“, организацията и методическото ръководство върху дейността на тези звена се осъществява от съответните областни дирекции и РУП на МВР.
Провал в децентрализацията в сектор Публична администрация:
„Високата степен на централизация на управлението на по-голямата част от секторите и значително по-високите нива на заплащане в администрациите на централната власт привлича по-добре подготвените специалисти в тях, с което се създават рискове за намаляване на капацитета и качеството на работа в администрациите на малките и средни общини, както и в областните администрации.“ (цитат от анализ на старата стратегия)
Тази констатация, разписана в стратегията, практическа е жертва на централизацията във всички останали сфери. Процесът на рязко съкращаване на административния апарат на национално ниво и повишаване на капацитета по места, може да бъде функция само и единствено на децентрализацията в другите сфери. В противен случай, той би бил напълно излишен. Кому е нужен административен капацитет в звена, които реално нямат никакви правомощия?
III. Бъдещето (същото като настоящето)
След като преди месец правителството си призна пълния провал в децентрализацията, то призна и явното нежелание да реализира такава, като казва че представителите на кабинета на практика не смятат, че децентрализацията ще подобри ситуацията в страната.
Програмата (към стратегията) за децентрализация с конкретни мерки за периода 2016-2019 е отражение на свършеното до момента – пълен провал. Никаква конкретика, само общи приказки и тук-там някой анализ. Ето конкретно какво трябва смята да прави правителството, за да децентрализира Републиката ни. Моля, ако някой чете тази статия прав от мобилния си телефон, нека седне преди да продължи напред. Ето част от мерките, които предприема МС:
Децентрализация в сектор „Сигурност“
Мярка: „Създаване на регистри на изградените от органите на местната власт системи за видеонаблюдение в търговски и други обекти с масово пребиваване на хора“.
Нека поясня. Изграждайки регистър на системите за видеонаблюдение в търговски обекти, правителството планира да децентрализира сектор сигурност!
Децентрализация в сферата на услугите
Мярка: „Sъздаване условия за превръщане на делегираните дейности в местни“.
Какви условия ще се създават? Те са налице. Имаме 265 общини, има делегирани дейности и централната власт трябва просто да каже, че ще се откаже от това да бъде разпределителна гара на публичния ресурс, като превърне делегираните дейности в местни.
Децентрализацията в сектор „Образование
Мярка: „Набелязване на сферите на общински компетентности за развитие на предучилищното и училищното образование“.
Тук искам отново да поясня. Правителството смята да децентрализира сектор образование, набелязвайки сфери на общински компетентности! Не, децентрализация в образованието означава общините да получат конкретни правомощия по отношение на учебно съдържание, начин на протичане на учебен процес и финансово управление. „Набелязването на сфери на компетентност“ не може да бъде конкретна мярка за децентрализация.
Децентрализацията в сектор финанси
Мярка: „Създаване на предпоставки за въвеждане на програмно бюджетиране“.
Това е поредната откровена глупост, залегнала в програмата за децентрализация. Децентрализация на финансите означава по-голям процент от данъците, които плащат ФЛ или фирмите да отива към местния бюджет, а не директно в републиканския бюджет и след това общините да бъдат финансирани с оглед на партийната принадлежност на кметовете.
Децентрализация на ниво регионални институции
Мярка: „Разработване на анализ и предложения за обхвата на предоставяните услуги, правомощия и източници за финансиране на регионалните институции“.
Това дори не е необходимо да го обяснявам. Идеята, че ще повишиш влиянието на една институция, разработвайки анализ и предложения, е меко казано безумно. Анализ и предложения са правени много още в старата стратегия. НСОРБ също са готови да съдействат със стотици предложения. Т.е. имаме пореден отказ за децентрализация.
Изграждане на второ ниво на местно самоуправление
Мярка: „2019 г. ще се разработи анализ и предложения за обхвата на услугите, правомощията и източниците за финансиране на второто ниво на самоуправление. А след това ще се разработи концепция за второ ниво на самоуправление и ще дефинираме необходимите промени в нормативната уредба".
Второ ниво на местно самоуправление с избираеми областни управители е истински ад за централната власт, защото това означава две неща: 1. Областни управители, свободни от мнението на МС; 2. Истински коректив на сегашните кметове, а не придатък на дадена политическа партия.
И сега по същество на предложението за конкретната мярка за второ ниво на местно самоуправление – видимо МС не иска да има второ ниво на местно самоуправление, щом планира след 3 г. да направи анализ, от който да се изведат някакви предложения. Това е меко казано несериозно.
IV. Защо е важна децентрализацията?
1. Провеждането на децентрализация по европейски модел, изместването на властта близо до хората и връчването на реални правомощия и инструменти в ръцете на кметовете, които да направят общините си конкурентни и привлекателни за туристи и бизнес, ще повиши качеството на живот в регионите и благосъстоянието на хората.
2. Ще промени и модела, по който се произвеждат местните избори в България. Настоящата зависимост на местната от централната власт възпира можещите, знаещите и способните хора да станат кметове и да управляват публичния ресурс ефективно.Те отказват да се занимават с политика и да заемат публични постове, защото знаят, че ако искат да подобрят региона си, ще трябва да изпаднат в тежка зависимост от няколко човека в държавата.
3.Ще имаме финансово стабилни общини.
4. Чувствително се намалява риска от провеждане на мащабни корупционни сделки на национално равнище (тип КТБ).
5. Рязко ще намалее административният апарат на централно равнище.
Искам в края на тази статия да припомня какво пише в Европейската Харта за местно самоуправление, която ние сме ратифицирали със закон преди повече от 20 години: „Държавите – членки на Съвета на Европа, подписали тази харта….потвърждават, че това предполага наличие на местни власти, притежаващи демократично конституирани решаващи органи разполагащи с широка автономия и правомощия, начините на тяхното упражняване и средствата, необходими за осъществяване на тяхната задача…“
А нашето правителство каза: Ще имате България на регионите, ама друг път!
