Ще спаднат ли драстично сметките за ток на българските граждани, ще поеме ли България по пътя на Европейския преход към зелена икономика или отново ще бъдем свидетели на незаконосъобразно разходване на публичния ресурс и проблеми със санирането на сградите?
Вече започна първият етап на програмата за обновяване и саниране на жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост. Съществуващият в момента модел предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, ако кандидатите бъдат одобрени по програмата. Ако кандидатите обаче не бъдат одобрени, те трябва сами да заплатят разходите за обследване на сградата. Моделът, по който се работи, трябва да бъде превърнат в устойчив механизъм, в който активно да участват администрации, собственици на имоти и бизнеси. Това може да се случи единствено чрез реформа в политиките за сградно обновяване. Затова отправих следните въпроси към служебния вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов, за да разбера какъв е напредъкът и кога трябва да се очакват крайни резултати по 4-те реформи, които трябва да бъдат изпълнени, съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост. От тях зависи изпълнението на проектите:
-Кога ще бъде публикуван завършеният вече доклад на международния консултант за структурирането на Национален декарбонизационен фонд? Кога ще бъде регламентиран и институционализиран?
- Кога ще бъдат подложени на обществено обсъждане и приети разработената дефиниция и критерии за "енергийна бедност" за домакинствата, заложени в Закона за енергетиката?
- Кога и на какъв принцип ще започнат да действат звената за обслужване на едно гише? Собствениците на сгради трябва да могат да получават информация за всички стъпки по проекта на едно място. Това ще улесни както тях, така и работата на администрациите.
-Кога и на какъв принцип ще бъде завършена реформата за плащане на задължения през сметките към дружествата, които ще решат да се включат със съфинансиране към проектите? Този механизъм ще помогне на експлоатационните дружества да получават лесно своите пари обратно.
Неуспехът при изпълнението на дейностите в областта на енергийната ефективност, която е приоритет на Европейската комисия, ще усложни допълнително ситуацията, в която е България, и ще постави под риск огромен финансов ресурс. В първия етап от инвестиционния проект „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ вече се откриват редица проблеми, произтичащи от дизайна на обявените процедури, а именно:
-Кратки срокове за кандидатстване, липса на финансиране и достатъчно обучение на общинските администрации за изпълнение на техните ангажименти.
-Предвидените средства за проектно управление могат да се разходват само за извънщатни служители на администрацията, но не и от държавните служители. Така служителите на администрациите няма да получат допълнителни възнаграждения за работата си по проектите. Не е ясно как счетоводните дейности ще бъдат извършвани от нещатни служители. Това ще доведе до демотивация на служителите.
- Процедурата предвижда възстановяване на предварително направените разходи за обследвания на одобрените кандидати. Това е неправилен подход. Изплащаните пари ще бъдат фиксирани. Това ще доведе до риск от изплащане на суми, които не са били похарчени и ще генерира незаконосъобразна печалба.
- Липсва комуникационна стратегия в подкрепа на програмата, визия за подпомагането на собствениците в процеса на енергийно обновяване.
-Няма никакъв ресурс за засилен контрол на качеството и за проследяване на ефектите от програмата.
Програмите за сградно обновяване са доказано най-устойчивото решение на енергийните кризи. Какви действия ще предприеме г-н Пеканов за разрешаването на поставените по-горе проблеми, за да се избегнат рисковете от провал на процедурите, ще Ви кажа веднага след като получа отговора му.
