Делът на местните данъци от всички данъчни приходи в България е 3%, а средната стойност за ЕС е 25%. Това говори само за едно – българските граждани и българският бизнес плащат данъците си основно на национално ниво, а от там:- Чиновници на бюра в София решават кой проблем да бъде разрешен в българските региони;- Един или двама човека в държавата държат в пълна зависимост всички кметове.
ДА ТИ ВЗЕМАТ ПАРИТЕ И ДА ТИ ГИ "ПОДАРЯВАТ" ПРЕД КАМЕРИТЕ
Пътуващият с ЕГО, който „решава проблеми тук и там“, идва в Пловдив да ми обяснява как „били направили колодрум и зоологическа градина“, а в лошият случай някоя повдигната пешеходна пътека. И в добрият, и в лошият случай на събитието има десетки камери и това е направено с парите на пловдивчани. С парите на работещите хора, с парите на бизнеса. Защо това е възможно? Защото държавата в момента ни прибира парите в София и после пред камерите някой ни ги връща обратно все едно си ги вади от джоба. Или иначе казано, един премиер прави с чужда пита помен. Аз не приемам някой да взима парите ми и след това да ходи да обяснява, че той ги е дал. Не, не ги е дал той, дали са ги българските граждани.
МИНИСТРИ, ЗАБРАВИЛИ КОНТРОЛНИТЕ СИ ФУНКЦИИ
Ако ПП „АБВ“ си организират национален форум, със сигурност той ще е запълнен с хора, които са професионално ангажирани с МТСП. Ако ПП „ДБГ“ го направят, със сигурност ще има много хора, които работят към МОН. Ако ПП „ГЕРБ“ и ПП „БСП“ го направят, със сигурност ще видите хора от всички министерства и общини. Тук е редно да признаем, че част от тези хора са силно отвратени от факта, че трябва да са там, но присъствието им е въпрос на това да запазят работата си.
Въпросът е как и защо тези хора са принуждавани да присъстват там? Централизацията на власт в държавата дава тази възможност. Министрите и зам.-министрите са излезли от основната роля, която да трябва да изпълняват – контролната, и са се превърнали в разпределители на пари. От назначенията, през осигуряването на бюджет за различни дейности, до изнудване на непослушните по места, всичко това зависи от централната власт.
МИНИСТРИ И ЗАМ.-МИНИСТРИ - РУЧЕИ НА ДЪРЖАВНА ПАРА
3% от данъците в местната власт, а 97% в София на управляващата партия, означава само едно – кметовете в България не могат да дадат на бездомно куче един комат хляб без благословията на този, който управлява. Всеки един зам.-министър е сложен да държи някакъв ресор във ведомството, в което работи, и посреща в кабинета си кметове, които идват да молят за пари. Те молят за парите, които хората от техния град са изкарали и платили в хазната. Ако някой кмет иска да ремонтира дограмата на едно училище, то общината трябва да разработи проект, с който да кандидатства, а после да се моли да бъде одобрена. Ако управляващата партия е от тази на кмета, има някакви шансове. Ако кметът е остра опозиция, шансовете са му нулеви. Драмата тук е, че и в двете хипотези, парите за дограмата са платени от хората, чиито деца учат в това училище. Защо парите трябва да ходят в София и да бъдат разпределяни на партиен признак, когато могат да остават в населеното място, където са изкарани? Как защо….защото управляващите искат да бъдат разпределяни на партиен признак.
ЗА ОПАСНОСТТА ОТ МЕСТНИ ФЕОДАЛИ
Решението на посочените по-горе проблеми е едно единствено – децентрализация на публичните финанси. Нова данъчна система, при която парите на хората да остават там, където са изработени. Повече за това можете да прочетете тук, тук и тук. Сега искам да отговоря на първия и почти единствен аргумент, който чувам против децентрализацията. А именно, че ще се появят местни феодали:
1. Местните феодали са функция на нереформираната съдебна система и когато говорим за тях, винаги трябва да насочваме разговора към съдебната реформа, а не да отричаме децентрализацията като инструмент за повишаване на качеството на живот в регионите.
2. Местните феодали съществуват и в момента. Те са представители на централната власт по места, те са хората, които усвояват парите, отпуснати от София.
Децентрализацията ще даде възможност на свободните и можещите да управляват пари да станат кметове на българските общини. Ако България е децентрализирана, кампаниите няма да се изграждат върху образа на национални политици, а върху способностите на кандидатите да търсят, намират, предлагат и прилагат работещи решения на съществуващи проблеми. Т.е. управленци и лидери в истинския смисъл на думата. А не хора, които са близки до партийните централи и ще могат да целунат пръстена на нечий министър по-бързо от някой друг кмет.